Факт е, че сега нормалните хора, активистите – наричайте ги както си искате – са тези, които взимат решенията да променят хода на събитията
Нима Израел загуби? Нима войната в Газа в края на 2008 и началото на 2009 (1300 убити), войната в Ливан през 2006 (1006 убити) и всичките други войни, а сега и убийствата на демонстрантите, означават, че светът няма повече да търпи израелското поведение?
Не затаявайте дъх в очакване. Просто трябва да прочетете безскрупулното изявление на Белия дом, че администрацията на Обама „полага усилия да установи обстоятелствата около трагедията”. Нито една дума на порицание. И това е то. Девет убити. Поредната статистика за Близкия изток.
Само че не е така.
През 1948 година нашите политици – американските и британските – проведоха въздушна спасителна акция в Берлин. Гладуващото население на града (наши врагове само преди три години) е обкръжено от бруталната руска армия, която даже е изградила ограда около града. Берлинската въздушна акция е един от великите моменти в периода на Студената война. Нашите войници и пилоти рискуват или дават живота си за умиращите от глад немци.
Невероятно, нали? През тези дни нашите политици са взимали решения, нашите лидери са взимали решения да спасяват животи. Атли и Трюман са знаели, че Берлин е важен не само от политически съображения, но и от морални и хуманни.
А днес? Самите хора – обикновени хора, европейци, американци, оцелели от Холокоста – да, за бога, оцелели от нацистките лагери – са тези, които взеха решение да отидат в Газа, тъй като техните политици и техните държавници не си свършиха работата.
Къде бяха нашите политици след инцидента? Ами получихме смешното изказване на Бан Ки Мун, патетичното изявление на Белия дом и „дълбокото съжаление и потрес от трагичната загуба на живот” от страна на скъпия ни г-н Блеър. Къде бе г-н Камерън? Къде бе г-н Клег?
Разбира се, през 1948 те щяха да пренебрегнат палестинците. В крайна сметка е ужасно иронично, че берлинската въздушна акция съвпада с унищожаването на арабската Палестина. Но е факт, че сега нормалните хора, активистите – наричайте ги както си искате – са тези, които взимат решенията да променят хода на събитията. Нашите политици са твърде безчувствени, твърде страхливи, за да вземат решения да спасяват животи. Защо това е така? Защо не чухме смели думи от господата Камерън и Клег?
Факт е, че ако европейци (о да, турците са европейци, нали?) бяха убити от, която и да било друга близкоизточна армия (каквато е израелската, нали?) щеше да се надигнат вълни от недоволство.
А какво говори това за Израел? Нима Турция не е близък съюзник на Израел? Това ли би трябвало да очакват турците в замяна? Сега единственият съюзник на Израел в мюсюлманския свят твърди, че случилото се е клане – но изглежда, че на Израел не му пука.
Но на Израел не му пукаше и когато Лондон и Канбера експулсираха израелски дипломати след като британски и австралийски паспорти се оказаха подправени и след това предоставени на убийците на Махмуд Ал-Мабхух, един от ръководителите на „Хамас”. Не му пукаше когато обяви, че ще продължи да строи нови еврейски селища в окупирания Източен Ерусалим, точно докато Джо Байдън, вицепрезидентът на най-близкия съюзник на Израел, бе на посещение в страната. Та защо да му пука сега?
Как достигнахме до тази точка? Може би защото всички ние свикнахме да гледаме как израелци убиват араби, може би самите израелци свикнаха да убиват араби. Сега убиват и турци. Или европейци. Нещо се промени в Близкия изток през последните 24 часа, а израелците (като се има предвид крайно глупавата им политическа реакция към клането) не изглежда, че осъзнават какво точно се е случило. На светът му омръзнаха тези издевателства. Само политиците мълчат.
Дипломатически бурии
Докладът на Голдстоун, ноември 2009
През 2008 г. Израел предприе операция „Излято олово” с обявеното намерение да се сложи край на изстрелването на ракети от Газа към Израел. По време на триседмичния конфликт бяха убити 1400 палестинци и 13 израелци. Докладът на южноафриканския юрист Ричард Голдстоун обвини както Израел, така и движението „Хамас”, което контролира Ивицата Газа, за виновни в извършването на военни престъпления, но се фокусираше повече на Израел. Израел отказа да сътрудничи с Голдстоун и описа доклада му като изопачен и с предразсъдъци.
Ликвидирането на Ал-Мабхух, януари-март 2010
Великобритания и Австралия експулсираха израелски дипломати след като заключиха, че Израел е фалшифицирал британски и австралийски паспорти използвани в последствие от наемни убийци, които ликвидираха един от ръководителите на „Хамас” в Дубай. Израел нито потвърди нито отрече да има нещо общо с убийството на Ал-Мабхух в хотелската му стая през януари. Великобритания заяви, че подобна злоупотреба с британски паспорти е „недопустима”. Австралия заяви, че това не е нормалното поведение на „нация, с която имаме толкова близка, приятелска и взаимно-подкрепяща връзка”.
Скандалът с новите селища, март 2010
По време на посещение на американския вицепрезидент Джо Байдън, Израел обяви планове за построяване на още 1600 жилища за евреи в регион от Западния бряг, който е анексиран от Израел. Това предизвика необичайно остра критика от страна на САЩ. Вашингтон съобщи, че обявеното намерение е унищожило усилията му за възобновяване на близкоизточния мирен процес. Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън заяви, че проектът е обида. Нетаняху заяви, че е бил подведен от бюрократи и се извини на Байдън. Наскоро отменената среща на израелския премиер с Барак Обама в Белия дом, за да може Нетаняху да се завърне в Израел и да се заеме с кризата с флотилията, трябваше да бъде друга част от закърпването на отношенията между двете страни.
Тайните ядрени оръжия, май 2010
Широко разпространено е схващането, че Израел е единствената страна в Близкия изток разполагаща с ядрен арсенал. По тази причина Израел отново е подложен на натиск да подпише световното споразумение за неразпространение на ядреното оръжие. Наскоро страните подписали договора за неразпространение на ядреното оръжие призоваха за провеждането на конференция през 2012 година, на която да бъдат обсъдени въпроси свързани с забраняването на оръжия за масово поразяване на територията на Близкия изток. Декларацията бе приета от всичките 189 страни, сред които и САЩ. В нея Израел се призовава да подпише договора и да предаде ядрените си съоръжения на ООН.
http://www.mesbg.org / Orient news online
Няма коментари:
Публикуване на коментар