Какво е толкова скандално в речта на Ахмадинеджад?

26.09.2011 г.

(Автор: Мадисън Рупърт) Ясно е, че речта на Ахмадинеджад пред 66-та сесия на Общото събрание на ООН не беше посрещната добре. Това даже е меко казано, тъй като цялата делегация на Съединените щати, а също тези на Израел и страните от ЕС, общо 30 държави, напуснаха залата по средата на изявлението. След това иранският политик беше бомбардиран в пресата заради неговите „анти-семитски клевети“ и „конспиративни теории“. Но ако разгледаме речта му, която може да се намери на официалния сайт на ООН, виждаме нещо, което е различно от описаното в медиите.

Едно от нещата, които истински ме изненада в тази реч, беше, че Ахмадинеджад възхвалява глобалното управление. Ако премахнем тези абзаци и ги припишем на най-активните пропагандатори за Нов световен ред – например на много американски президенти или на такива като Кисинджър и други – всичко останало ще звучи на място. Изявлението, което изпъква като най-отявлена защита на глобалното управление и което ми се вижда странно на фона на останалите, се намира на страница 9 от протокола на речта. Там се казва:

„Всички ние трябва да признаем факта, че няма друг начин за съвместното и колективно управление на света от този, който ще сложи край на съвременните проблеми, тиранията и повсеместната дискриминация.“

Той също така възхвалява институцията на Обединените нации, като я нарича „велико и историческо постижение на човечеството“, докато критикува неговата структура с думите, че там „липсва справедливост при настоящите структури и механизми на управление“. Разбира се, тези части от речта се пренебрегват от западните медии, защото те не желаят да обрисуват един друг Ахмадинеджад, освен онзи отрицател на Холокоста – кръвожадния тиранин. Не искат да говорят и да пишат за някой, който смята, че „в самата основа на универсалните човешки ценности“ стоят „монотеизмът, справедливостта, свободата, любовта и търсенето на щастие“. Според мен монотеизмът преувеличено е наречен универсална човешка ценност, но със сигурност образът на Ахмадинеджад, създаван в западните медии, не отговаря на действителността.

Преди да продължа с моя анализ, искам да стане ясно, че не подкрепям Ахмадинеджад или онези потъпквания на човешките права, които се твърди, че е правил. Не поддържам непременно иранския режим или пък онова, което отстояват. Но това не означава, че не мога разумно да анализирам думите на Ахмадинеджад, и определено не означава, че по мой начин ще ги демонизирам, както правят в масмедиите.

Изданието The Jerusalem Post пише, че причината много делегати да напуснат демонстративно залата е била „твърдението (на Ахмадинеджад), че европейските държави използват Холокоста като претекст да поддържат Израел“. Интересното тук, което обаче може би не е изненадващо, е, че това не е съвсем вярно. Това, което реално се казва, но не е забелязано от никой редактор на The Jerusalem Post, е същото като онова, което е казано в книгата „Индустрията Холокост: Последствията от експоатацията на еврейските страдания“ на автора Норман Финкелщайн. Финкелщайн пише, че трагедията на Холокоста е експлоатирана с политически и икономически цели, а се използва и срещу критиците на израелските своеволия и незаконната окупация на Палестина.

Нито Ахмадинеджад, нито Финкелщайн твърдят, че „европейските държави използват Холокоста като претекст да поддържат Израел“. Най-близкото твърдение до това е наблюдението, че критиката към финансирането на Израел се задушава с шматата на Холокоста („шмата“ е еврейска дума за парцал или кърпа). Освен това The Jerusalem Post напълно пропуска да коментира втората част на това изявление, което е напълно логично. Бих желала да чуя някакво аргументирано опровергаване на тази част, ако някой е способен да я направи.

Ахмадинеджад казва:

„Ако някои европейски държави все още използват Холокоста, цели шест десетилетия по-късно, като оправдание за плащането на данък или откуп на ционистите, тогава някогашните колонисти и робовладелци не трябва ли също да плащат репарации на засегнатите народи и хора?“

Този въпрос като цяло се основава на солидна логика. Как можем да твърдим, че немците (и други европейци) все още трябва да плащат репарации и пенсии на евреи и еврейски организации заради Холокоста, докато афро-американците не са получили и пукнат грош? Защо испанците да не плащат репарации на индианците, задето са ги разселвали, изнасилвали и избивали? Не можем да претендираме, че сме за социална справедливост, но да прилагаме тази справедливост само за една ощетена група – това е просто нелепо. Не мога да разбера как някои хора, като авторите на The Jerusalem Post, могат да демонизират други хора, защото тези хора са се осмелили да търсят истинска справедливост, както и репарации за общности и народи, които също са страдали от потисници.

Друга част от речта на Ахмадинеджад, която си струва споменаване, е тази, в която той затапва всеки, който го нарича отрицател на Холокоста. Той много добре знае, че Холокостът е реалност и го показва ясно, като казва „Холокостът“, а не „предполагаемия Холокост“ или „предполагаемото избиване на евреи от нацистите през ВСВ“. Не е ли крайно време да престанем с безпочвените твърдения, че той отрича Холокоста?

В тази връзка нека разгледаме и твърденията, че речта на Ахмадинеджад е била анти-семитска. Първо, налага се тук да приемем неверното определение, че под „семити“ се разбират и европейците с юдейско вероизповедание, които всъщност са семити само дотолкова, доколкото техният иврит попада в семитската група езици. За да опровергаем определенията за днешните семити, ще се наложи цяла отделна статия, така че нека приемем за момент, че всички евреи са семити, но различни от останалите семитски народи в Близкия Изток.

Марк Корнблау, говорител на делегацията на САЩ, каза, че Ахмадинеджад „отново заложи на отвратителни анти-семитски клевети и жалки теории на конспирацията“. За да анализираме това изявление, се налага да приемем още едно странно определение: „официалната версия“ за атаките на 11 септември не е конспиративна теория, въпреки че тази теория ни занимава с криминална конспирация, изцяло свързана с членове на Ал Кайда и техния тероризъм срещу Съединените щати. Въпреки че официалната версия, откъдето и да я погледнем, е една буквална теория на конспирацията, трябва да пренебрегнем това и да се правим, че за нас черното не е черно – просто се налага да го направим, за да анализираме кратко и по същество твърденията на Корнблау.

Понеже Корнблау не посочи нито една конкретна от много предполагаеми „анти-семитски хули“, съм принудена да потърся сама „гнусните“ изявления, които за него са очевидна проява на „анти-семитизъм“. Това не е толкова лесно, колкото някой хора може би си мислят. От страница 2 на протокола Ахмадинеджад започва да изрежда списък от злодеяния, извършени от западния свят – конкретно Америка и държавите от Западна Европа. Никъде той не търси отговорност от евреите, нито пък от ционистите, както може би се очаква от мнозина. Най-близо до нещо, което може да се определи като анти-семитизъм, е следното:

„Кой наложи чрез преднамерени измами и лицемерие ционизма и над шестдесет години на война, нищета, терор и масови убийства за палестинския народ и други държави в този регион?“

Ако четем това извън контекста, може и да го припознаем като „гнусна анти-семитска клевета“. Обаче, ако четем казаното преди и след това, виждаме, че Ахмадинеджад не говори за евреите, а за някои европейци.

Въпросът, който задава по-рано, е:

„Кой започна Първата и Втората световна война, която отне живота на седемдесет милиона души и остави стотици милиони инвалиди и бездомни? Кой започна войните в Корейския полуостров и във Виетнам?“

А след предполагаемото анти-семитско изречение казва:

„Кой наложи и поддържаше десетилетия на военна диктатура и тоталитарни режими сред азиатските, африканските и южноамериканските народи? Кой използва ядрени бомби срещу мирни граждани и напълни арсенала си с хиляди ядрени ракети?“

Пределно ясно е, че той не говори за евреите или за Израел. Кой може да твърди, че евреите са започнали Първата и Втората световна война, Корейската война, тази във Виетнам? Нима евреите диктуват политиката в Америка и някои западноевропейски държави? А да не би евреите да са изпепелили Хирошима и Нагасаки, докато трупат хиляди ядрени ракети в тайните си израелски арсенали?

Ахмадинеджад може да не е най-умната глава в света, но наистина ли е толкова луд, че да вярва в подобни неща? Може и да е луд в известен смисъл, но няма никакъв повод да смятаме, че има предвид евреи, когато задава тези риторични въпроси. Всъщност той адресира предимно Америка и Западна Европа, а не Израел, ционистите или пък евреите като цяло. Щеше ми се Корнблау да посочи една от тези „гнусни анти-семитски хули“, тъй като не можах да ги намеря.

По-скоро изглежда, че Ахмадинеджад има предвид една неясна (потайна) група сред западния елит, която контролира чуждестранната и икономическата политика. Друга възможност е, че като изрежда различните държави, Ахмадинеджад вярва, че някакви евреи управляват всяка от тях – всяко от правителствата им. Не съм подготвена да кажа кой от двата варианта е верен. (Бел. Стопанина: Драга Мадисън, аз също не знам какво точно е имал предвид Ахмадинеджад, но вярното е първото. И все пак съм склонен да вярвам, че иранският главатар е наясно как стоят нещата и също е имал предвид черните окултно-политически братства в англо-американския свят.)

Нека приемем за момент, че твърденията на Корнблау за антисемитските хули са верни. Тогава, когато Ахмадинеджад казва – „кои са икономиките, залагащи на войни и продажба на оръжие?“ – би трябвало да разбираме израелската икономика, а не икономиката на Америка, Великобритания и други членки на НАТО, които всъщност са най-разумната вероятност. И още: Когато казва – „коя държава харчи стотици милиарди долари, повече от военния бюджет на всички странни по света, взети заедно?“ – е логично да приемем, че има предвид САЩ… Освен ако Корнблау не настоява, че евреите ръководят американския военно-индустриален комплекс, което би било една теория на конспирацията, при това анти-семитска.

Друга част от речта на Ахмадинеджад, която може да се приема като анти-семитска, е следната:

„Те разглеждат ционизма като свята нация и идеология. Всички въпроси относно неговите основи и история се заклеймяват от тях като непростим грях. Но това не им пречи да поръчват и да позволяват светотатства и поругаване на вярата в други божествени религии.“

Тук Ахмадинеджад за евреите ли говори? Ако искаме да поддържаме твърдението за анти-семитските хули, може и да дадем положителен отговор. За жалост на някои хора обаче, не всички евреи разглеждат ционизма като свята идеология, нито всички евреи са безусловни апологети на историческите и политическите основания за Израел. От друга страна, властите на Америка сякаш сляпо поддържат Израел, а така и ционистката идеология в комплект с историческата и политическата обосновка, че „Израел има право да се защитава“ – дори тогава, когато става дума за военни престъпления.

И отново – къде са всички тези „гнусни анти-семитски хули“? Очаквах да намеря много повече, когато седнах да изчета протокола на речта, но накрая не открих каквото и да било, което да влиза в тази категория. За да намеря „анти-семитски хули“, трябваше да пренебрегна логиката, фактите и дори това, което той реално е казал, за сметка на онова, което мисля (или ми се щеше да мисля), че е казал.

Истината е, че Ахмадинеджад не проявява омраза към евреите в неговата реч. Но е вярно, че не цепи басма на потисничеството, злото и корупцията в историята на американската външна политика и европейския колониализъм – и на империализма като цяло. Ако делегацията на САЩ в ООН искаше да бъде коректна, трябваше да защити своята истина, вместо да си измисля „гнусни анти-семитски хули“. Става ясно, че те не са могли да понесат жегата и просто са решили да избягат от кухнята.

Корнблау не поясни и какво точно разбира под „жалки теории на конспирацията“, но можем да предположим, че става дума за споменаването на 11 септември, което Ахмадинеджад е правил и в предишни речи. Обикновено то веднага се атакува само защото влиза в противоречие със сляпата вяра в официалната американска теория.

Ахмадинеджад казва:

„Когато миналата година се появи нуждата от сформиране на изследователски екип, който да предприеме обстойно разследване на скритите събития около инцидента [sic] на 11 септември, една идея, която е поддържана от всички независими правителства и народи, както и от повечето щати на САЩ, моята държава и самият аз бяхме подложени на натиск и бяхме заплашени от Съединените щати. Вместо да бъде сформиран такъв екип, те убиха главния организатор и хвърлиха тялото му в морето. Нямаше ли да е по-разумно да го изправят пред правосъдието, да изправят пред съд главния извършител на инцидента, за да се изяснят подробностите как се е получил този сигурен (безопасен) коридор за смъртоносните самолети по пътя им към кулите-близнаци на Световния търговски център? Защо не беше изправен пред съд, за да идентифицира и други, които ръководят терористични групи и поддържат войните и нищетата в региона? Да не би да има засекретена информация, която трябва да остане тайна?“

По мое мнение Ахмадинеджад повдига много добри въпроси, които са антитезата на конспиративната теория. Справедливостта и нуждата от изясняване на подробностите около 11 септември, които са позволили на NORAD и други отбранителни системи да се провалят по всеки възможен и невъзможен начин, не са конспиративни теории. Ако Корнблау смята, че справедливостта и правото на честен съд са конспиративни теории, значи той не е запознат с документите, върху които е изградена нашата държава.

Кои са някои от другите конспиративни теории, поддържани от Ахмадинеджад? Той казва:

„Те настояват, че другите непременно трябва да приемат техния начин на живот и тяхната верска система.“

Е, това не е конспиративна теория. Всъщност това е Доктрината на Буш. Много съжалявам, Корнблау, обаче пак не уцели в десетката. (Бел. Стопанина: И аз много съжалявам, Мадисън, много те обичам, но това не е просто Доктрината на Буш. Тази доктрина се поддържа и от много по-стария президент Удроу Уилсън. Тази доктрина е критикувана още от Рудолф Щайнер: „Защо тези статии (на Уилсън) се харесаха толкова много на хората? Защото в тях беше подчертано съвсем ясно, че човек може да се чувства много удобно дори и на онзи стол, върху който седи от стотици години. А пред света се тръби: Ако всички вие седнете на такива столове, тогава нещата ще са вече в пълен ред. Ето, това е Западът.“ Повече тук.)

Щатски лозунг: „Истинските американци защитават Израел!“

А какво да кажем за „те официално поддържат расизма“. Това конспиративна теория ли е? Десетилетия наред това беше юридически факт в Съединените щати. Днес е неопровержим факт, че израелските власти, наричащи се еврейската държава Израел, са расисти. Кой може да оспори, че тъй наречената доктрина „Път само за евреи“ не е официална политика на една расистка държава? Америка продължава да е расистка държава, въпреки че официалната подкрепа за расизма се замете под чергата през последните години. И все пак, спокойно може да се каже, че официалната подкрепа на расистките власти в Израел са официална подкрепа на расизма.

Както и да е, повечето от думите на Ахмадинеджад, които цитирам, дори не са били чути от Корнблау и другите дипломати, които са напуснали залата. Ако The Jerusalem Post коректно отбелязва часа на напускането, повечето от нещата, които някой би могъл да определи като „гнусни анти-семитски хули“ и „жалки конспиративни теории“, всъщност са казани, след като делегатите вече са излезли. Мястото, на което The Jerusalem Post твърди, че много от дипломатите са излезли, е в долната част на пета страница от общо 11 страници текст.

Така че, преди да приемете на юнашко доверие твърденията на масмедиите и да заклеймите Ахмадинеджад като анти-семит и жалък конспиративен теоретик, може би е редно да отделите няколко минути и сами да прочетете думите му. Подобно на мен, дори не е нужно да сте негов привърженик, за да разберете, че действителните хули идват от медиите и са по негов адрес, както и че някои от изявленията му имат стойност. Искам да завърша този анализ с един цитат от речта на Ахмадинеджад – цитат, който намирам за особено далновиден с оглед на разрастващия се империалистичен поход срещу Либия, Сомалия и Йемен:

„Възможно ли е изобщо цветето на демокрацията да разцъфне от пепелищата на НАТО и неговите ракети, бомби и пушки?“

Вие какво мислите за речта на Ахмадинеджад? Дали е такава, каквато иска да ни я представи Корнблау? Пропуснала ли съм нещо? Имате ли нужда да ме наругаете, за да освободите стреса си и за да се почувствате по-добре? Бих желала да се запозная с вашите мнения – пишете ми на admin@EndtheLie.com и може би ще адресирам вашите коментари в следваща статия.

Автор: Мадисън Рупърт

Източник: Activist Post

http://www.ivanstamenov.com / Ориент нюз онлайн