Израел – cамотната държава на Близкия изток

Израел – cамотната държава на Близкия изток

2011 Общество, Политика

След нападението на „Флотилията на свободата” отношенията между Турция и Израел са силно обтегнати дотолкова, че са достигнали точката на скъсване. На фона на смутните времена, вилнеещи над арабските страни, Израел губи, окачествената като единствения приятел в региона, Турция. Очаква се тази загуба да доведе до ускорено усамотяване на Израел на международната сцена. Почти е сигурно, че оттук нататък Турция на международната арена и във връзките си с трети страни ще постави Израел в трудна ситуация. Египет, подобно на Турция, е също една от страните от изключително значение за Израел. След падането на режима на Хосни Мубарак през февруари Израел бе силно обезпокоена.

Убийството на петима египетски войници миналия месец от израелските окупационни сили, патрулиращи по протежение на границата с Египет, разпали страстите в Кайро и оттам отвърнаха с остра реакция. Само бързата реакция на Израел под формата на силно разочарование и предложение за съвместно разследване на случая успокоиха страстите в Кайро. Обаче народът, свалил Мубарак от власт, поиска моментално отзоваването на израелския посланик от страната и отменянето на мирното споразумение от Кемп Дейвид между двете държави.

Явно е, че след предстоящите ноемврийски избори в Египет първото демократично избрано правителство на страната няма да продължи политиката на отдаденост, следвана от режима на Мубарак към Израел. Досега от Тел Авив не смятаха за нужно да позиционират войници на израело-египетската граница, но оттук нататък, както на границата с ивицата Газа, ще има дислоцирани войскови патрули.

Друга тревожна тема за Израел е Сирия. С връщането на Синайския полуостров на Египет, Израел успя да предотврати евентуален конфликт. Но Голанските възвишения, които принадлежат на Сирия, са все още обсадени от израелската армия. Бездействието на Башар ал-Асад и баща му по отношение на окупираните зони, освен за политическа манипулация, успокояваше Израел от години. Но при евентуална смяна на режима, както в Египет, най-обезпокоени от този факт ще са Израел и Иран. Йордания, страната, с която преди бе водена война, също не се очаква да остане безпристрастна към този процес. Предводителството на Египет и Сирия, определящи политическата конюнктура на арабския свят, и техните решения няма да оставят Израел да „спи” спокойно.

Може би първата сериозна вълна на тази стъпка ще бъде искането на независимостта на Палестина по време на конгреса за сигурност на ООН в края на този месец. Под решението за независимостта на Палестина се очаква да се подпишат най-малко 150 държави. Този акт ще „завърже ръцете” на Израел да прави каквото си иска на палестинска територия и при бъдещо нарушение на международното право може да отнесе и сериозни санкции.
Индикациите на САЩ, показващи, че с всеки изминал ден се оттеглят от Близкия изток, ще лишат от закрила Израел. С това в региона остават две сили, от които Тел Авив може да очаква подкрепа – Иран и „Хизбуллах”.

Израел изчерпа търпението

Израел, сигурно най-много се тревожи от турският външен министър Ахмет Давутоглу, който прочете от написан текст пред камерите санкциите, които страната му налага. Защото той бе силно вярващ и пръв защитник и радетел на каузата за мир в Близкия изток. Причината, по която тези санкции отдавна седяха на масата на турското правителство, бе една-единствена – вярата и привързаността на правителството на АКП в идеала за мира в Близкия изток. Именно поради това Турция даде шанс до последно на дипломацията.

След гибелта на 9 турски войници на „Флотилията на свободата” исканията на Турция бяха съвсем ясни. С уговорката, че Израел ще ги изпълни, се проведоха множество двустранни срещи. Две от които на ниво министър-председатели, където текстът на споразумението бе съгласуван. Докладът на ООН, който „изтече” в медиите, беше отлаган три пъти.

Израел поиска отлагане до последния момент. Но след определено търпение Анкара определи това хронично отлагане за несериозно държавническо поведение. Ако обърнем внимание на случката, станала на 31 май 2010 г., Турция проявява толерантност към двуумящото се решение за извинение и компенсация на израелското правителство цели 15 месеца.

Когато Ахмет Давутоглу оповести санкциите към израелската държава, той акцентира отново на турско-еврейското приятелство. Той посочи, че е важно Израел да се замисли над ценността на турското приятелство.
Никак не е малко това, че „Флотилията на свободата” не е извършила своето второ плаване, както и жестът, направен с помощта на Турция миналата година по време на горските пожари в Израел. Турско-еврейските отношения са били винаги променливи и преди са падали на второстепенна инстанция, но това е било по-скоро от отражение на израело-арабските проблеми. Това е първият път, когато двустранните отношения са в това положение. Да можеше само проявеното търпение и дипломация да дадат положителен резултат и Турция да запази качествата си за открит диалог с всички свои съседи. Но това е трудно с настоящото израелско правителство и неговото неразбиране за нова Турция и нов Близък изток.

Как се стигна до обтягане на отношенията между Турция и Израел

Tурция експулсира израелския посланик в Анкара и прекъсна всички военни връзки с Тел Авив заради отказа на Израел да се извини за миналогодишната акция срещу плаващата към Ивицата Газа флотилия с хуманитарна помощ. Тогава израелски командоси убиха 9 турски граждани, единият от които с американски паспорт. Турция понижи равнището на дипломатическото си представителство в Израел до втори секретар. Премиерът Реджеп Тайип Ердоган обяви, че страната прекратява и търговските си отношения с Израел. Острата реакция на Анкара дойде, след като във в. “Ню Йорк Таймс” “изтече” докладът на комисия на ООН за случая от 31 май м.г. Според заключенията в доклада израелската блокада над Газа е законна – нещо, което Турция не приема. В същото време се признава, че Израел е използвала прекомерна сила. “Докладът за нас е нищожен и невалиден”, заяви президентът Абдуллах Гюл. Отношенията между Израел са замразени от миналата година, но сега слязоха до най-студената си фаза. Публикуването на доклада бе забавено с цел да се окуражи помиряването между Израел и Турция, но това не се случи. Вашингтон положи значителни усилия, за да убеди Израел да се извини на Турция, но израелското коалиционно правителство не успя да постигне консенсус в кабинета по отношение на исканията. ООН предприе разследване във връзка с инцидента “Мави Мармара”, а двете държави осъществиха тайни срещи в опит да разрешат противоречията помежду си. Датата за огласяването на доклада на ООН бе отлагана три пъти от май насам.

"Заман" / Ориент нюз онлайн