Снимки без просвещение
септември 2010,от Серж Алими
МИНАЛИЯ месец на корицата на списание Тайм излезе снимката на Биби Айша. Обезобразена, както се твърди, от афганистанските талибани, Айша няма вече нито уши, нито нос [1]. В Иран Сакине Мохамади-Аштиани, вече бита с камшик заради прелюбодеяние, е осъдена да бъде умъртвена с камъни. Лицето ѝ, все още непокътнато, стана символ на обединяване срещу режима в Техеран. Тези два женски образа карат човек да се замисли. Но за какво? Не за жестокостта на афганистанските ислямисти – Съветският съюз вече я беше изпитал на гърба си по времето, когато с благословията на медийните интелектуалци западните държави въоръжаваха фундаменталистите. Снимките не ни разкриват и нищо повече за режима на президента Махмуд Ахмадинеджад, чиято същност се вижда от изборните измами на привържениците му, от репресиите (включително обесване) срещу неговите опоненти.
Вместо да провокират размисъл, тези снимки не крият ли опасност по-скоро да го осуетят? Свързвайки – преднамерено или не – един убедителен символ (обезобразяването, което човек би желал да накаже; екзекуцията, която би искал да предотврати) с рискован стратегически проект (продължаване на войната в Афганистан, затягане на санкциите срещу Иран)? Колкото по-силен е символът, толкова по-малка е нуждата проектът да бъде обоснован, защото емоцията позволява да се прокара онова, което размисълът би спрял. С цел да придаде някакъв смисъл на разказа си за мъчението, на което е била подложена Айша, списание Тайм слага заглавие: „Това, което ще се случи, ако напуснем Афганистан“. Няколко дни по-рано седемдесет и седем хиляди документа, публикувани на сайта WikiLeaks, бяха потвърдили моралния, политическия и военния провал на водената от Запада война. Но шокът от една снимка въздейства по-бързо от критичния прочит на няколко хиляди страници. Една снимка срещу духа на Просвещението.
Дълго време привържениците на смъртното наказание го оправдаваха, като вадеха на показ някое ужасяващо убийство, най-често на дете. Камери за наблюдение, системни тестове за откриване на наркотици, затворнически присъди, които не могат да бъдат намалявани, химическо кастриране на сексуални престъпници: редица мерки, представляващи посегателство върху човешките права и свободи (например правото свободно да се придвижваш, без да бъдеш наблюдаван и регистриран), бяха приети под шоковото въздействие на някоя снимка или на престъпление, което вероятно е могло да бъде предотвратено благодарение на споменатите мерки. Един „символ“, разбира се, може да отрази и справедливи битки – да вземем за пример „Герника“ или „Абу Гариб“. Но мобилизиране, породено само от такъв подтик, бързо ще бъде изместено от други противоположни емоции, тъй като съществуват неизчерпаеми запаси от жертви.
Ще има ли обезобразявания, ако напуснем Афганистан? Във всеки случай „нашето“ присъствие не предотврати онези, които бяха извършени... Талибаните разполагат с достатъчно снимки на цивилни граждани, осакатени или убити от западните ракети. Може би един ден Тайм ще публикува някоя от тях. Дали ще я сложи на корицата си? И какво ще пише под нея?
Le Monde diplomatique
- Превод Методи Кръстев
Бележки под линия
[1] Според американска журналистка, която познава Айша, тя е била обезобразена от своя свекър, отмъстил по този начин за накърнената си „чест“. Това било одобрено впоследствие от старейшините на селото. Вж. Ann Jones, „Afghan women have already been abandoned“ (Афганистанските жени вече бяха изоставени), The Nation, 12 август 2010.
Orient news online
Няма коментари:
Публикуване на коментар