Монолозите на Газа – или детство,примесено с война

Монолозите на Газа – или детство,примесено с война

На 17.10.2010 г. в много градове по света, включително и в София, деца четоха историите на своите връстници в Газа - за ежедневието по време на война, за мечтите, за разочарованията, за очакванията.
На 17.10.2010 г. в много градове по света, включително и в София, деца четоха историите на своите връстници в Газа - за ежедневието по време на война, за мечтите, за разочарованията, за очакванията.

„Аз си мечтая да преживея един-единствен ден свободен и мисля, че това не е кой знае колко голяма мечта, но трудно може да се осъществи.” (Ахмад, р. 1993 г.) „В болница „Шифа” видях гледка, която няма да забравя никога. Стотици трупове едни върху други. Кръв, меса, кости - едни върху други. Не се знае кой е мъж, кой - жена, даже кое е дете. Камари плът по леглата и много хора - плачат, пищят, не знаят къде са децата им, къде са мъжете им, къде са жените им.” (Ахмад, р. 1996 г.) „Иска ми се за един ден да съм президент на Палестина - да заздравя любовта и мира между хората, да прекратя омразата и злобата в сърцата им, да сложа край на разцеплението. Това ще бъде едно от първите ми президентски решения. Но за съжаление не аз съм президент и затова имаше война.” (Фатима, р. 1996 г.)

Децата в ивицата Газа нямат много забавления. Не играят по детските площадки. Не защото няма с кого, а просто за да не бъдат убити или ранени от някой снаряд, паднал от самолетите, които непрекъснато кръжат над палестинската земя. Пък и няма къде. Почти всичко е разрушено. На картата на Палестина четем имената на градовете Газа, Рафах, Хан Юнис... И си мислим, че тези градове са като всички останали - хора, къщи, улици, радостни и нещастни. Не. Тези селища са само на картата. Там няма живот. Там има предимно смърт. Децата в Газа са виждали повече смърт от служителите в една морга.

Животът на тези деца е по-страшен от разказите на Таня Савичева за обсадата на Ленинград по време на Втората световна война. Затова те се опитват да не мислят за войната. Поне за малко. Правят това чрез театър.

Именно тази театрална група организира едно мероприятие, наречено “Монолозите на Газа”*. На 17.10.2010 г. в много градове по света, включително и в София, деца четоха историите на своите връстници в Газа - за ежедневието по време на война, за мечтите, за разочарованията, за очакванията. Засега за участие в тази хуманна инициатива са дали съгласието си театрали от арабските държави, Великобритания, Гърция, Зимбабве, Италия, Кипър, Норвегия, Швеция и други. А на 29.11.2010 г., когато е Международният ден за солидарност с народа на Палестина, в Ню Йорк ще бъде представен спектакълът „Монолозите на Газа”, където всички тези истории ще бъдат разказани на много езици, включително и на български. Тези деца не мислят за друго, освен за мир. Не мислят за пари, не мечтаят за известност, не искат къщи на Лазурния бряг... Трудно е да си го представим. Почти всяка вечер по телевизията съобщават за поредното нападение над Палестина. На колко от нас, които сме далеч оттам, ни минават покрай ушите подобни съобщения. Казваме си - “какво да направя, далеч съм.”

Представете си вашето дете - то играе някъде в парка, където се разхождат агресивно настроени млади хора - те пият, дрогират се, използват вулгарни думи... Лоша обстановка, нали? Всяка майка иска да опази детето си от подобни места. А децата на Палестина непрекъснато ходят под куршумите. Те няма как да бъдат предпазени от случващото се там. Не всяко семейство има възможността да избяга, защото ивицата е под абсолютния контрол на една чужда държава - Израел. Още от ранна възраст те живеят в страх, много от тях не искат да ходят на училище, защото се страхуват да не би да бъдат под прицел, докато получават образование.

Най-много ме впечатлиха думите на седемнадесетгодишния Ахмад, който казва: “Всяка пропаст има дъно, Газа няма дъно.” Дали наистина няма дъно? Дали ужасиите там един ден ще свършат? Само си представете - разказите на тези деца след двадесет години. И те разказват колко е хубаво в Газа, как слънцето не е закрито от пушека на снарядите и бомбите, как децата им играят на брега на морето, необезпокоявани.

Дали е възможно?

Младежта на Газа събра своите разкази. А на 17.10. под формата на хартиени корабчета от крайбрежието на ивицата Газа отплаваха монолозите на Газа към света. Този път никой не може да ги спре под предлог, че са подозрителни обекти. Няма как да стрелят по тях. И тези разкази стигнаха до много човешки души по света, дошли да ги чуят.

В Палестина децата нямат време за комикси и анимационни филмчета. Те трябва да оцеляват. А оцеляване и детство са несъвместими неща.

* Разказите „Монолозите на Газа” са преведени от арабски език от Мая Ценова.

25 October 2010, Monday
МОМЧИЛ О. ШОПОВ

"Заман" / Ориент нюз онлайн